Живот в Германия: Историята на една българка

Общ форум Германия

Модератор: Ice_lady

  • Advertisement

Потребителски аватар
Ice_lady
Site Admin
Мнения: 112
Регистриран на: вт авг 25, 2015 9:18 am

Живот в Германия: Историята на една българка

Непрочетено мнениеот Ice_lady » ср май 11, 2016 12:54 pm

Нели Димитрова 15 Май 2015
Началото на следването ми в Берлин беше едно от най-сериозните изпитания в моя живот. При първата ми ваканция в България исках да си остана и да не се връщам повече никога в Германия. Сега съм благодарна на моите най-близки хора, че почти насила ме качиха в самолета.

Завърших много успешно университета. Дойдох си в България – но за кратко. Моят приятел - германец ми направи предложение за брак. Приех, оженихме се и заживяхме в Германия.

Добре, че са съвременните средства за комуникация, та се гледаме по скайпа с мама (татко отдавна почина) винаги, когато открадна час-два от семейните задължения.

Доволна съм от живота. Съпругът ми ме обича, неговите родители ме уважават. Харесвам работата си и я върша с удоволствие. Ръководителите ме ценят и разчитат на мен.

Click to enlarge image Jivot-v-Germania-Istoriata-na-edna-bylgarka.jpg

Със съпруга ми пътуваме всяка година на различно място. Той обича да снима дори и под вода. Почиваме и се забавляваме чудесно. Веднъж годишно мама ни гостува. След няколко дни вкъщи отиваме само двете на някое прекрасно място – да се наговорим.

В Германия всичко е подредено и регламентирано. Наистина с грижа за човека и в негова услуга.

Да започнем от транспорта – наистина я има тази "прословута" немска точност. Автобусите, влаковете, самолетите, всичко тръгва и пристига на минутата... Впрочем за железопътния транспорт може да се напише отделна книга. Всичко е преценено – от разположението на гарите и коловозите – до разписанията. Да не говорим за бързината и чистотата. Пак искам да повторя – всичко е в услуга на пътника.

С голямо уважение се ползват и колоездачите. Велоалеи има почти навсякъде, както и места за "паркиране". И тук пътуването е регламентирано – пешеходци няма по велоалеите, а шофьорите на пътя са изключително толерантни към велосипедистите.

Много противоречиви мнения съм чувала за интеграцията на чужденците в немското общество. Хората са толерантни и ако видят, че работиш, имаш цели и се стремиш да ги постигнеш – уважават те и дори ти помагат. Има обаче немалка част от българите, които учат или работят временно в Германия, движещи се само в компанията на сънародници. Не проявяват интерес към немската култура, към правилата на обществото – и естествено си остават настрани от живота. Въпрос на избор.

Целият живот в Германия е подчинен на точността – не само като времеви показател, но и като поведение, изпълнение на задачите, мислене, отношение между хората.

Наистина е впечатляваща и чистотата – най-вече как се поддържат улиците, градините, пространствата между блоковете. Германците се грижат и за малкото, което имат, създават и пазят там, където нямат. А ние в България, при такава природа, мърсим и рушим...

Обичам да тичам сутрин преди работа. Имаме парк близо до вкъщи. Много е приятно – зареждам се за целия ден – чисто, подредено и безопасно.

Тъй като от дълги години живея в Германия, мога да кажа, че съм възприела техния начин на живот. Отначало ми правеше впечатление, че не обръщат такова голямо внимание на облеклото. Предпочитат да им е удобно. В България хората по улиците се обличат много по-елегантно. Е, робуват и на някакви модни тенденции, особено младите хора. При немците това няма значение.

Привикнах и с работното време на магазините. Тук в неделя нищо не работи – дори магазини за хранителни стоки. Така че трябва да се предвиди всичко и ако трябва да се купи малко повече в петък или събота до обяд.

Това от което всички българи се оплакват – че няма достатъчно живот в почивните дни, не е точно така. Има много и различни културни прояви, от които човек може да избере каквото му харесва. Също така може да си "уплътни" уикенда с кратки пътувания. Вярно е, че не можеш да отидеш просто така на гости, дори на близки и роднини, но и с това се свиква. Просто възприемаш установения ред и заживяваш спокойно.

Все пак предварително трябва да си наясно със себе си – дали този уреден и спокоен живот е за теб.

Advertisement
loading...
Потребителски аватар
Ivan Damqnov
Мнения: 1
Регистриран на: ср фев 15, 2017 5:33 pm

Re: Живот в Германия: Историята на една българка

Непрочетено мнениеот Ivan Damqnov » ср фев 15, 2017 5:57 pm

Много вярни неща има в горния пост за транспорта и уредеността на много неща в Германия.Тази история обаче по никакъв начин не може да представи реалния живот на имигранта в Германия.Като начало старта на авторката и обикновенните хора са различни.Да си завършил образованието си в Германия е едно, а да си отишъл там да работиш каквото намериш съвсем друго.Хилядите неудачи и несгоди, които трябва да се изтърпят определено не са най-прекрасното предимство в тази страна и живота вообщте не е толкова розов.Не бих посъветвал никой да тръгва с голямите очаквания за там и без знанието на език поне на задоволително ниво.Аз се озовах там, защото се ожених също.С ръка на сърцето казвам, че едвам изтърпях 5 години там при положение, че имах уредено жилище, здравни и социални осигуровки покрай спругата ми.Но в момента в който си потърсих работа нещата не стояха толкова добре.Имам 2 образования от България от които нито едно не признаха и се оказа, че мога обаче да чистя например.Тоест желанието да си там и да работиш вообщте не са достатъчни.И немците като цяло както ти се усмихват любезно, така не те допускат до хубавите работни позиции.С други българи с които се запознах нещата седяха по същия начин, че дори много по-зле.Ето това са по-важните неща за там, а не колко е подредено и как нищо не работи в неделя, защото повечето имигранти в неделите работят по места, нежелани от немците и нямат много време да гледат кое е отворено и кое не.


Върни се в “Германия”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 17 госта

  • Advertisement
cron