Важно за командировани работници в чужбина

[germanec]

ВНИМАНИЕ
Лицата, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми-посредници, трябва да тръгнат от България с преведен на български и подписан трудов договор с чуждестранен работодател. В него трябва да са видни всички данни за него и условията на труд и заплащане. На по-късен етап на базата на този договор може да бъде извършена проверка и да бъдат защитени правата им. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата-посредник, който включва определени атрибути, разписани в специална наредба. Той задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.
При изпращане от предприятие, осигуряващо временна работа, трябва да се сключи трудов договор с него. Трудов договор трябва да бъде сключен и с предприятие, което командирова свои работници и служители зад граница за своя сметка и под свой контрол. Този договор се сключва задължително преди постъпване на работа. Лицето трябва да подпише и уведомление за регистрацията му в НАП.
Отказът да бъдат подписани такива договори е сигнал, че лицата, търсещи работа, могат да станат жертва на измама. Сигурен знак, че става въпрос за измама, е нежеланието на обещаващия работа да се срещне лично с лицето, търсещо заетост, и комуникация само по електронен път. В тези случаи ИА ГИТ няма правомощия да се намесва, а и за разследващите органи е изключително трудно да бъдат идентифицирани измамниците.
Искането на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина също са сигнал за евентуална измама. В законодателството е регламентирано, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи временна работа, нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да искат документи, доказващи заплатените суми.
Важно е да се събере предварителна информация за условията, при които може да се осъществи един или друг начин на изпращане за работа в чужбина. Напоследък например масово се предлага услугата настаняване в семейство по програма „О Пеър“. Това е програма, предвидена за млади хора, на които срещу грижи в семейство се дава възможност да изучават език. Трябва да се има предвид, че по нея има ограничения за възрастта - до 30 г., на заетостта - не повече от 5 часа дневно, а заплащането е под формата на дневни.
Друга схема за измами е събирането на такси за консултиране за самонаемане, най-вече във Великобритания и Германия. Всеки може да се запознае с процедурата сам по интернет и дори да се регистрира онлайн.
Фирмите посредници, както и предприятията, осигуряващи временна работа, трябва да имат издаден лиценз от Агенцията по заетостта. Списъкът на лицензираните предприятия може да бъде открит на сайта на Агенцията. На сайта на ИА ГИТрегулярно се публикува информация относно рисковете при търсене на работа в чужбина.

[cult_med]

Много полезна информация? Аз искам да подготвя информационна среща за хора, заминаващи в чужбина и искам да наблегна точно на тези точки. Може ли да ми кажеш откъде имаш информацията?

[germanec]

Много полезна информация? Аз искам да подготвя информационна среща за хора, заминаващи в чужбина и искам да наблегна точно на тези точки. Може ли да ми кажеш откъде имаш информацията?

Здравей cult_med,
Не мога да кажа от кои сайтове защото не ги помня. Всичко е въпрос на време за да можеш да намериш най-важното и да го сглобиш.

[Stier]

Много полезна информация? Аз искам да подготвя информационна среща за хора, заминаващи в чужбина и искам да наблегна точно на тези точки. Може ли да ми кажеш откъде имаш информацията?

Здравей cult_med,
Пишете какво точно Ви трябва не само по тази тема, и ще се опитаме заедно да сглобим нещо полезно.
Поздрави от DE
:)

[germanec]

Краткосрочни командировки в чужбина (максимум 2 години)

Можете да отидете да работите за кратък период от време в друга страна от ЕС (максимум 2 години) , като продължите да се осигурявате в системата за социална сигурност на своята страна по произход (страната, в която работите обикновено). В такъв случай ще бъдете смятан за командирован работник.

Можете да сте наето лице, командировано от своя работодател, или да сте самостоятелно заето лице.

Целта на правилата за командировките е да бъде улеснена работата ви в чужбина за ограничен период от време:

Не се нуждаете от разрешително за работа , освен ако сте командирован от Хърватия в Австрия, където има ограничения в определени сектори.
Не е необходимо професионалните ви квалификации да бъдат признати, но за някои професии може да се наложи да представите писмена декларация .
Ще продължите да плащате социалноосигурителни вноски във вашата страна по произход.
Ще бъдете осигурен в рамките на системата за социална сигурност във вашата страна по произход .
В приемащата държава обаче за вас важат местните правила — това означава, че може да поискат от вас да платите за услуги, които са безплатни у дома. Запознайте се с различните системи за социална сигурност в ЕС.
След като се пенсионирате, няма да ви се наложи да се занимавате със социалноосигурителни институции в различни страни — институциите в приемащата страна не участват във вашето социално осигуряване.

ВАЖНО!
Правилата на ЕС ви дават възможност да продължите да се осигурявате в своята страна по произход, но не съществуват европейски закони, определящи коя държава може да облага с данък дохода ви по време на командировка. Това може да е определено в национални закони или данъчни спогодби между страните, но тези спогодби не обхващат всички възможни случаи и значително се различават една от друга

Трябва да можете да представите формуляра A1 на властите по всяко време, докато сте в чужбина. Ако не го направите, може да ви се наложи да плащате социални осигуровки там. Ако ви проверят и имате валиден формуляр A1, приемащата страна е длъжна да го признае.
Предварителна декларация

Възможно е да се наложи да попълните предварителна декларация, в която да заявите намерението си да работите в приемащата страна. Ако сте наето лице, вашият работодател трябва да се погрижи за това.

За повече подробности се свържете с бюрото за връзка за командировани работници или единичното звено за контакт в страната, в която отивате.

Престой над 2 години

Когато от самото начало е ясно, че ще работите в чужбина повече от 2 години, можете да поискате освобождаване от правилата, което ще ви позволи да останете социално осигурен във вашата страна по време на командировката.

Подобни освобождавания, които са различни във всеки отделен случай, изискват съгласието на компетентните органи в съответните страни и важат само за определен период от време.

Без освобождаване можете да продължите да се осигурявате във вашата страна по произход само 2 години. След това можете да продължите да работите в чужбина, но ще трябва да се прехвърлите към тамошната система за социална сигурност и да плащате осигуровки там.

Ако не искате да сменяте системата си на осигуряване, трябва да спрете да работите за поне 2 месеца.

ВАЖНО!

Изключение — ако не сте успели да довършите работата, посочена във вашия формуляр А1, поради непредвидени обстоятелства (болест, лошо време, закъснели доставки и др.), вашият работодател или вие можете да поискате първоначалният период на командироване да бъде удължен до приключване на работата, без да ви се налага да спазвате прекъсването от 2 месеца.

Въпреки това общият период от време, през който можете да работите в приемащата страна и да останете социално осигурен във вашата страна по произход, остава ограничен до общо 2 години.

За да получите удължение на срока, трябва да подадете заявление до органа, който ви е издал формуляр А1, преди края на първоначалния период на командировката.

Професионални квалификации

За да работите временно в друга страна от ЕС, не е необходимо да кандидатствате за признаване на професионалните ви квалификации. Въпреки това може да ви се наложи да подадете писмена декларация (електронна или на хартия) в страната, в която отивате, преди да започнете да упражнявате регулирана професия.

Задължения на вашия работодател

Ако сте наето лице, по време на командировката вашият работодател е длъжен да спазва основните правила за защита на работещите в приемащата страна. Сред тях са правилата за:

минимална заплата (не можете да получавате по-ниска от тамошната минимална заплата);
максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката;
работното време (не можете да работите повече от определен брой часове);
минимален платен годишен отпуск (имате право на отпуск);
здравословни и безопасни условия на труд;
условията на труд за бременни жени и млади хора;
забрана на детския труд.

[germanec]

Обществена консултация във връзка с Директивата относно писмената декларация — задължение на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или трудовото правоотношение

Полетата, отбелязани с *, са задължителни.

Въведение

Най-важното, което трябва да знаете, преди да попълните въпросника е, че

Директивата относно писмената декларация (Директива 91/533/ЕИО) дава на работниците и служителите правото да бъдат уведомявани писмено за важните аспекти на техните трудови правоотношения в момента на тяхното възникване или малко след това.


Работниците/служителите трябва да бъдат уведомявани поне за:
- самоличността на страните;
- местоработата;
- ако няма определена или основна месторабота, принципът е, че работникът/служителят е нает на работа на различни места;
- наименованието, степента, естеството или категорията на работата или кратка длъжностна характеристика;
- началната дата на трудовите правоотношения;
- в случай на срочен трудов договор или трудово правоотношение, предвидената му продължителност;
- продължителността на платения отпуск;
- срока за предизвестие, който следва да се спазва от работодателя и от работника/служителя, в случай на прекратяване на трудовия договор или на трудовото правоотношение;
- основното заплащане на работника/служителя и други компоненти на неговото възнаграждение;
- продължителността на нормалния работен ден или седмица на работника/служителя;
- съответните колективни трудови споразумения, ако има такива.

Работещите в чужбина работници/служители трябва да получат следната информация преди да заминат:
- продължителността на периода на работа зад граница;
- валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
- когато това е уместно, обезщетенията в брой или в натура, свързани с изпращането на работа зад граница;
- когато това е уместно, условията за връщане на работника или служителя в държавата по произход.


*
Вашият отговор на тази консултация:


може да бъде публикуван с личните ви данни (давам съгласието си цялата информация в отговорите ми да бъде публикувана и декларирам, че тя не е предмет на ограничения, произтичащи от авторски права, които да възпрепятстват публикуването)

може да бъде публикуван анонимно (давам съгласието си цялата информация в отговорите ми да бъде публикувана, с изключение на моето име/името на моята организация, и декларирам, че въпросната информация не е предмет на ограничения, произтичащи от авторски права, които да възпрепятстват публикуването)

не може да бъде публикуван — информацията остава поверителна (отговорите няма да бъдат публикувани, но ще се използват в рамките на Комисията)
В Директивата относно писмената декларация са определени само минимални стандарти. Това означава, че страните могат да определят правила или да насърчават подписването на колективни споразумения, които са по-благоприятни за работниците/служителите.

[germanec]

ОСОБЕНОСТИ ПРИ КОМАНДИРОВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ В ЧУЖБИНА

По една или друга причина все повече работодатели са изправени пред ситуация, в която трябва временно да назначават хора зад граница, за да извършват работа на територията на друга държава членка. Това намира правна регламентация в редица местни и европейски нормативни актове.

Основни разпоредби
Кодексът на труда въвежда някои общи правила относно командироването. Според разпоредбите му, ако нуждите на предприятието го налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на неговите трудови задължения извън мястото на постоянната му работа.
При командироване за повече от 30 календарни дни, се изисква неговото изрично писмено съгласие. Под специална защита са поставени бременни жени и майки на деца до 3-годишна възраст и тяхното писмено съгласие за командироване е задължително

Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги урежда три случая на командироване на работници в друга държава членка:
1) Когато работодателят командирова работник на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между него и лицето в приемащата държава, за което са предназначени услугите
2) Когато работодателят командирова работник в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава членка
3) Когато работодателят е предприятие, което осигурява временна работа и предлага за наемане работник на фирма, действаща или имаща седалище на територията на държава членка.

Необходимо ли е разрешително за работа?
Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС през първите седем години от членството заварените държави членки имат правото да ограничават свободното движение на български граждани чрез налагане на разрешителен режим за работа на техните територии. От 1-ви януари 2014 тези органичения отпаднаха за българските граждани, командировани в Германия и те вече не се нуждаят от разрешително за работа, за да извършват дадена дейност на територията на страната.

Изисквания

Командироването на работника се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя, която трябва да съдържа специални реквизити, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Работодателят е длъжен да осигури на командирования работник в допълнение към месечното му възнаграждение:
пътни разходи в размер на действително направените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут, освен ако командированото лице ползва под някаква форма безплатно пътуване
дневни и квартирни разходи
медицинска застраховка за времето на командироването

Специфични правила

В съответствие с изискванията на Директива 96/71/ЕО българското законодателство въвежда специфично правило, че когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на ЕС, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава по отношение на:
продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден
размера на платения годишен отпуск
размера на трудовото възнаграждение
заплащането на извънреден труд
безопасните и здравословни условия на труд.

Предприятията, осигуряващи временна работа в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка, също трябва да осигурят на командированите лица поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Осигуряване

Преди да замине в командировка, работникът трябва да получи от своя работодател формуляр А1, който в България се издава от Главната инспекция по труда. Този формуляр позволява на работника да остане част от системата за социално осигуряване в страната, в която е назначен на постоянна работа. Условие за това е командироването в държавата членка да бъде за период не по-дълъг от 2 години.
Работникът трябва да може да представи формуляра A1 на властите по всяко време от престоя си в държавата членка, където е командирован. Ако не го направи, може да му се наложи да плаща социалните си осигуровки там.

Ако след края на командировката работникът поиска да запази осигуряването в родната си страна за втори период на командировка в чужбина, между двете командировки трябва да има прекъсване от поне 2 месеца. В случай че работникът продължи да работи в чужбина без подобно прекъсване, автоматично ще получи статут на „експатрирано лице“, което означава, че ще трябва да плаща осигуровки в страната, в която е командирован.

Изключение от това общо правило би било налице само ако работникът не е успял да довърши работата, посочена във формуляр A1, поради непредвидени обстоятелства (болест, лошо време, закъснели доставки и др.). В този случай работникът или неговият работодател могат да поискат удължаване на първоначалния период на командироване до приключване на планираната работа, без да се налага да бъде спазено прекъсването от 2 месеца. Удължаване на срока следва да се поиска от издаващия орган преди края на първоначалния командировъчен период.
Въпреки това общият период от време, през което работникът ще може да работи в приемащата държава членка и да остане социално осигурен в родната си страна, остава ограничен до 2 години.

Други изисквания:

Работникът, не може да бъде командирован, ако това е с цел да замества друго (командировано) лице.
Работодателят трябва да извършва обичайна дейност в изпращащата страна, т.е от където са командировани работниците. Дали е налице икономическа дейност в страната или не, се оценява на базата на редица обективни критерии. Към тези критерии се причисляват:
Мястото на седалището и администрацията на изпращащата компания
Броя и структурата на наетия персонал на изпращащата държава (наличието само на административен персонал на територичта на държавата членка не е достатъчно условие за изпращане на работници)
Мястото на сключване на трудовия договор с командированото лице
Мястото, където се сключват по-голямата част от договорите с партньори
Правото, което се прилага при сключването на договорите със служители и партньори
Броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава
Реализираният от дружеството общ оборот за предходните 12 месеца в съотношение с този, реализиран на територията на дадената държава (реализиран оборот в изпращащата държава-членка в размер на 25% от общия реализиран оборот се счита за достатъчен показател за извършването на обичайна дейност на територията на страната)
периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава

[cult_med]

Здравей cult_med,
Пишете какво точно Ви трябва не само по тази тема, и ще се опитаме заедно да сглобим нещо полезно.
Поздрави от DE
:)

То ще е ориентирано към хората, които (искат да) работят в Холандия и тъй като сега започва сезонът за временна работа, подготвяме с една организация, която е тук в Амстердам, такава информационна среща. Целта ни е да предоставим информация на хората, за да предотвратим случаи на експлоатация, измами и злоупотреби... На прост език, достъпно за всички - какви права имат тук, на какво да обърнат внимание преди да заминат, фирми посредници, дали ще ги командироват или ще ги пратят с договор към тукашна фирма, къде да си търсят правата и т.н. И все пак да посочим източници на тази информация, за да се знае, че е достоверна. Поразрових се и има доста в Агенцията по заетостта и Инспекцията по труда. Ако вие имате някакви идеи, казвайте какво още би било полезно да се знае.

[germanec]

Кога ще е срещата?
По долу ще направим листа с линкове от където сме сглобили до тук написаното, със сигурност няма да е само това.
Поздрави от DE

[cult_med]

Няма още конкретна дата, но мислим да го направим през май.