Социалното осигуряване, когато работим в държава членка на ЕС

[Ice_lady]

Командироването на работници е административна процедура, която
протича между осигурителят, който иска да изпрати работници в чужбина и
съответната осигурителна институция. В България това е НОИ.
В случай, че български работодател изпраща наети от него лица на работа на
територията на държава - членка на ЕС, за да бъде удостоверен факта, че до
определена дата (за не повече от 12 месеца) наетото лице остава подчинено на
българското законодателство, Дирекция "Европейска интеграция и международни
договори" при НОИ издава по искане на наетото лице или неговия работодател
формуляр Е 101 за приложимото законодателство, на основание чл. 11, ал. 1, б. "а"
от Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72 за определяне на реда за прилагане на
Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71. Този формуляр е документът, с който
осигурителят ще удостовери пред органите на осигурителната институция в
държавата, където се извършва работата, че той дължи вноски по българското, а не
по местното законодателство. Формулярът е персонален – издава се за всеки
командирован работник поотделно и съответно за всеки работник се подава отделно
заявление. Исканията се подават и формулярите се издават на български език.
За да бъде издаден формуляр Е 101 Дирекция "Европейска интеграция и
международни договори" трябва да извърши проверка налице ли са описаните по-
горе условията за командироване, посочени в чл. 14, ал. 1, б. а от Регламент на
Съвета (ЕИО) 1408/71, а именно:
- наличие на пряка връзка между българския работодател и наетото лице, от
която се допуска, че поради тази причина работникът продължава да бъде
подвластен на нея като работодател. За да докаже това обстоятелство, работодателят
следва да представи следните документи: заверено от ръководителя копие от
сключения между фирмата и съответния работник трудов договор;
- фирмата трябва обичайно да извършва съществени дейности на
територията на България. С цел да се извърши проверка дали това изискване е
спазено, трябва да бъдат представени доказателства, относно следните
обстоятелства:
- размерът на оборота на фирмата в проценти, който е реализиран в
България, спрямо общия реализиран оборот;
- мястото, където се намират регистрираните седалище и администрация на
фирмата. Това обстоятелство се удостоверява с оригинално удостоверение за
актуално състояние;
- броят на административния персонал на работодателя и каква част от него
е заета в България и в съответната държава - членка;
- периодът от време, от датата на съдебната регистрация до началната дата
на командироване на работника, през който фирмата осъществява дейност на
територията на Република България. Това обстоятелство се удостоверява със
заверено от ръководителя копие от съдебното решение за регистрация;
- периодът на командироване не трябва да превишава 12 месеца. Това
обстоятелство следва да бъде удостоверено със заверено от ръководителя копие от
заповедта за командироване;
- командированият работник не е изпратен, за да замести друго лице, чийто
срок на командироване е изтекъл. Това обстоятелство се декларира от работодателя
или ръководителя на предприятието.

Въз основа на представените документи органите на НОИ проверяват дали
са налице гореизброените условия и ако преценят, че дадено осигурено лице
отговаря на всички изисквания, издават формуляр Е 101 – формулярът се изпраща на
лицето и компетентната институция в приемащата държава.
За предпочитане е удостоверение Е 101 за приложимото законодателство да
бъде издадено преди началото на съответния период, но то може да бъде издадено по
време на този период или дори след неговото изтичане, като в последния случай то
може да влезе в сила със задна дата.
Веднъж издаден Е 101 има задължителна сила за компетентните институции
на държавите членки и за лицата по осигурителното правоотношение. Осигурителят
е длъжен да внася осигурителните вноски по законодателството на изпращащата
държава. Ако компетентната институция на приемащата държава членка установи
при проверка, че отразените в Е 101 обстоятелства не отговорят на действителното
положение и не са изпълнени някои от гореописаните изисквания тя не може
директно да изиска внасянето на вноски по местното законодателство, а следва да се
обърне към издалата формуляра компетентна институция.
Формуляр Е 101 може да бъде отменян с обратна сила, когато се установи,
че декларираните от осигурителя обстоятелства са неверни или с действие за напред,
когато в хода на командироването отпаднат някои от предпоставките за
командироване. И в двата случая компетентната институция, издала формуляра
уведомява за отмяната му осигуреното лице, осигурителя и компетентната
институция на приемащата държава, за да се осигури внасянето на осигурителните
вноски в държавата по месторабота.
Важно е да се знае, че компетентната институция на всяка държава - членка
също има възможност да извършва проверки през целия период на командироване,
за да установи дали не е настъпил края на този период. Тези проверки могат да бъдат
свързани с плащането на вноски и с поддържането на пряка връзка между фирмата и
наетия работник. От своя страна командированото наето лице и неговия работодател
са длъжни да информират Дирекция "Европейска интеграция и международни
договори" при НОИ за всяка промяна, настъпваща в периода на командироване.